История на планината

Стара планина е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е и кръстен. За пръв път името Стара планина се споненава през 16-ти век. Тя се простира на запад от (долината на река Тимок) в Източна Сърбия до нос Емине на Черно море на изток , като по-голямата ѝ част се намира на територията на България. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на Северна и Южна България. Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2375,9 м).

Средна част

Средната част на Стара планина се отличава с високо, компактно и верижно било, което притежава подчертано изрозено западно-източно простиране.

Средната част на Стара планина заема площ от 3 400,9 km2, което представлява 29,33% от общата площ на Стара планина (най-малък дял). 

Средната ѝ надморска височина обаче е най-висока от трите части — 961 m. Най-голям процент — 44,48 заемат нископланинските земи (надморска височина между 600 и 1000 м), следвани от среднопланинските (между 1000 и 1600 м) — 31,66%, а най-малък — 7,7% високопланинските земи с височина над 1600 m. Дължината на Средна Стара планина е 185 km, а ширината ѝ е от 15 до 20 km.

Източна част

Източната част на Стара планина се заключава между проходната седловина Вратник (1097 м) на запад и нос Емине при Черно море на изток. Източната част на Стара планина заема площ от 3 998,6 km2, което представлява 34,48% от общата площ на Стара планина. Средната ѝ надморска височина е най-ниска от трите части — 385 m. Най-голям процент — 70 заемат нискохълмистите земи (надморска височина между 200 и 600 м), следвани от нископланинските (между 600 и 1000 м) — 15,61%, а най-малък — 0,39% среднопланинските земи с височина между 1000 и 1600 m. Дължината на Източна Стара планина е 155 km, а ширината ѝ варира от 30 до 40 km.

Релеф

Стара планина е младонагъната планинска система, изградена от няколко полегнали на север антиклинали: Берковска, Свогенска, Централнобалканска, Шипченска, Твърдишка, Сливенска, Котленска и Еминската. Целостта на основните структури е нарушена от система разседи и разломи, изразени в релефа под формата на синклинални гънки: Издремецката, Чумерненската и Лудокамчийската синклинала. Полезните изкопаеми в Стара планина са разнообразни по произход и запаси. 

Климат

Климатът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние. Главната Старопланинска верига се отнася към планинската климатична област. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете.

Реки

От Стара планина извират редица наши големи реки като Лом, Огоста, Нишава, Малки Искър,Вит, Осъм, Видима, Росица, Янтра, Стряма,  Тунджа, Луда Камчия и др.

Почви и растителен свят

В по-голямата си част ­над 800 м н. в. Стара планина се отнася към планинската почвена зона. Тя играе ролята и на почвена граница между няколко основни почвени типа. В по-ниските части по северния склон са разпространени сивите горски почви, а по южния ­— канелените горски почви. Над тях във височина се разполага поясът на кафявите горски почви, а нагоре следват планинско-ливадните. От азоналните почви за карстовите райони са характерни хумусно-карбонатните почви (рендзините), както и алувиално-ливадните за поречието на река Луда Камчия. Значителните наклони на склоновете и слабата залесеност на места са причина за проявата на ерозионни процеси. Най-високите части са заети от пасища и ливади. От храстовите видове са разпространени шипка, глог,къпина, дрян, леска, хвойна, боровинка, връшняк, трънка, драка, смрадлика, люляк и др. На отделни участъци в Средна и Западна Стара планина са запазени и храстови съобщества от клек. В района на Айтос е разпространен ендемитът айтоско сграбиче, а в централните части на планината се среща ендемитът старопланинска иглика. Западно от Сливен е и най-северното находище на средиземноморския вид кукуч. Значително е разнообразието на тревни видове ­ власатки, ливадина, детелина, светлика, острици, орлова папрат, картъл, полевица и др. 

Животински свят

В Главната Старопланинска верига обитават представители на средноевропейската и евросибирската фауна ­ дива коза, благороден елен, сърна, мечка, катерица, вълк, лисица, заек, таралеж, от птиците ­ орел, алпийска гарга, кълвач, дрозд, от влечугите и земноводните ­ дъждовник, усойница, живораждащ гущер, зелен гущер, алпийски тритон и др. Някои животински видове от бръмбарите, пеперудите, скакалците, охлювите, пещерните животни са ендемити.

Културни, природни забележителности и историческо значение

Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта. Сред тях са обектите връх Ботев, връх Шипка, с. Осеновлаг - манастир "Седемте престола", населени места в близост, като Котел, Жеравна, Сливен, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Трявна, Карлово, Калофер, Клисура, Сопот, Троянски манастир и др. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.